Трохичка възхита
Сутрин на мънички глътки отпивам
утро сребристо от твоите устни,
трохичка възторг за из път си завивам,
за да бъде денят ми уханен и вкусен.
Щом слънцето хапне средата на синята пита
и лениво поспре дъх да поеме,
леко разгръщам моето мъничко снопче възхита
и целувки сребристи с усмивка си вземам.
Когато лъчите, уморени от танци,
в своята тъмна гримьорна косите разплитат,
когато звезди се прегръщат по лунния дансинг,
прежадняла, от извора пия сребриста възхита.
© Даниела All rights reserved.
