Трохите
Т Р О Х И Т Е
В живота ми - троха от вкусната погача,
търкаляща се вечно между смеха и плача,
не го заслужих с нищо, ала за своя слава
съдбата все трошици ми раздава.
Когато бях като трошицата невръстна
и да достигна масата, изправях се на пръсти,
сред буен гъсталак от парещи обиди,
залъгвах своя глад с трохи почти незрими.
С очи-надежди и ръце-неверници
събирах милостиня от скъперници...
За първи път когато коленичих
на Любовта пред благата трапеза,
за да отчупи тя прекрасния си резен,
в наивността си бях щастлива и доволна
до оня ден, във който открих, че е фриволна.
Една троха отрони във гладната ми шепа.
“Със нея засити се!” - тя тихо ми прошепна.
Вратата ми отвори, натири ме в света,
за да събирам с болка троха подир троха...
Такъв е моят жребий - трохи да получавам,
от всички хляб да правя за гладните.
Да давам...
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
