Т Р О Х И Т Е

В живота ми - троха от вкусната  погача,

търкаляща се вечно между смеха и плача,

не го заслужих с нищо, ала за своя слава

съдбата все трошици ми раздава.

Когато бях като трошицата невръстна

и да достигна масата, изправях се на пръсти,

сред буен гъсталак от парещи обиди,

залъгвах своя глад с трохи почти незрими.

С очи-надежди и ръце-неверници

събирах милостиня от скъперници...

За първи път когато коленичих

на Любовта пред благата трапеза,

за да отчупи тя  прекрасния си резен,

в наивността си бях щастлива и доволна

до оня ден, във който открих, че е фриволна.

Една троха отрони във гладната ми шепа.

“Със нея засити се!” - тя тихо ми прошепна.

Вратата ми отвори, натири ме в света,

за да събирам с болка троха подир троха...

Такъв е моят жребий - трохи да получавам,

от всички хляб да правя за гладните.

Да давам...

                                                               Диана  Загора