ZAGORA (Диана Кънева)
409 485
23.02.2010 г., 9:46 ч.

Трохите 

  Поезия » Философска
389 0 3

                                           Т Р О Х И Т Е

 

 

В живота ми - троха от вкусната  погача,

търкаляща се вечно между смеха и плача,

не го заслужих с нищо, ала за своя слава

съдбата все трошици ми раздава.

Когато бях като трошицата невръстна

и да достигна масата, изправях се на пръсти,

сред буен гъсталак от парещи обиди,

залъгвах своя глад с трохи почти незрими.

С очи-надежди и ръце-неверници

събирах милостиня от скъперници...

За първи път когато коленичих

на Любовта пред благата трапеза,

за да отчупи тя  прекрасния си резен,

в наивността си бях щастлива и доволна

до оня ден, във който открих, че е фриволна.

Една троха отрони във гладната ми шепа.

“Със нея засити се!” - тя тихо ми прошепна.

Вратата ми отвори, натири ме в света,

за да събирам с болка троха подир троха...

 

Такъв е моят жребий - трохи да получавам,

от всички хляб да правя за гладните.

Да давам...

 

 

 

 

                                                               Диана  Загора

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??