Т Р О Х И Т Е
В живота ми - троха от вкусната погача,
търкаляща се вечно между смеха и плача,
не го заслужих с нищо, ала за своя слава
съдбата все трошици ми раздава.
Когато бях като трошицата невръстна
и да достигна масата, изправях се на пръсти,
сред буен гъсталак от парещи обиди,
залъгвах своя глад с трохи почти незрими.
С очи-надежди и ръце-неверници
събирах милостиня от скъперници...
За първи път когато коленичих ...