Трохите
Т Р О Х И Т Е
В живота ми - троха от вкусната погача,
търкаляща се вечно между смеха и плача,
не го заслужих с нищо, ала за своя слава
съдбата все трошици ми раздава.
Когато бях като трошицата невръстна
и да достигна масата, изправях се на пръсти,
сред буен гъсталак от парещи обиди,
залъгвах своя глад с трохи почти незрими.
С очи-надежди и ръце-неверници
събирах милостиня от скъперници...
За първи път когато коленичих
на Любовта пред благата трапеза,
за да отчупи тя прекрасния си резен,
в наивността си бях щастлива и доволна
до оня ден, във който открих, че е фриволна.
Една троха отрони във гладната ми шепа.
“Със нея засити се!” - тя тихо ми прошепна.
Вратата ми отвори, натири ме в света,
за да събирам с болка троха подир троха...
Такъв е моят жребий - трохи да получавам,
от всички хляб да правя за гладните.
Да давам...
Диана Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
