Тройно
В косите скриваш капки стон,
а устните нашепват: "Мила..."
Пленява ни във стройния си тон,
целувката ни, късче лед стопила.
В ръцете ти бушува синева
и в тиха нежност кожата ми стене.
Очите ни се къпят във роса,
забравили да си поискат време...
"Усмивката ти!" - все една и съща -
загадъчна, човечна и омайна...
Тя с цялата си обич ме прегръща,
така аз чувствам святата ни тайна.
02. 04. 2008 г.
а устните нашепват: "Мила..."
Пленява ни във стройния си тон,
целувката ни, късче лед стопила.
В ръцете ти бушува синева
и в тиха нежност кожата ми стене.
Очите ни се къпят във роса,
забравили да си поискат време...
"Усмивката ти!" - все една и съща -
загадъчна, човечна и омайна...
Тя с цялата си обич ме прегръща,
така аз чувствам святата ни тайна.
02. 04. 2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
