Тройно
В косите скриваш капки стон,
а устните нашепват: "Мила..."
Пленява ни във стройния си тон,
целувката ни, късче лед стопила.
В ръцете ти бушува синева
и в тиха нежност кожата ми стене.
Очите ни се къпят във роса,
забравили да си поискат време...
"Усмивката ти!" - все една и съща -
загадъчна, човечна и омайна...
Тя с цялата си обич ме прегръща,
така аз чувствам святата ни тайна.
02. 04. 2008 г.
а устните нашепват: "Мила..."
Пленява ни във стройния си тон,
целувката ни, късче лед стопила.
В ръцете ти бушува синева
и в тиха нежност кожата ми стене.
Очите ни се къпят във роса,
забравили да си поискат време...
"Усмивката ти!" - все една и съща -
загадъчна, човечна и омайна...
Тя с цялата си обич ме прегръща,
така аз чувствам святата ни тайна.
02. 04. 2008 г.
© Мери Попинз All rights reserved.
