20.07.2007 г., 9:05

Трошици дъх

Поезия

887 0 14

През орбити на плачещи планети
се лутат звездни мигове светлик...
Летят неподозирани комети,
където всеки звук е късче стих...
Случайният рисунък на създател,
опит от ореолното всевластие,
е всяка страст космична във недрата
на капките от реещо се щастие!
А Космосът е пълен със величия,
блести от красотата и властта им...
Какво от туй, че в себе си отричаме
страха, че сме без край....
и без начало?...
-------------------
Звездите шепнат.
Все нагоре ни е взорът...
Където са безсмъртните ни богове!
Дали поглеждат -
някакви си хора!!!
Трошици дъх под ТЯХНОТО
НЕБЕ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dodic (Деян Димитров)

Невероятен стих Катя.
Поздрав.

2007-07-20T22:22:06+03:00
evropa (Нели)

Прекрасна си! Поздрав!

2007-07-20T18:07:40+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!!!
И аз!

2007-07-20T12:15:52+03:00
пантера (Галя)

Съгласна съм с Мира

2007-07-20T12:01:31+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Аплодисменти!!!

2007-07-20T11:44:01+03:00