20.07.2007 г., 9:05 ч.

Трошици дъх 

  Поезия
698 0 14
През орбити на плачещи планети
се лутат звездни мигове светлик...
Летят неподозирани комети,
където всеки звук е късче стих...
Случайният рисунък на създател,
опит от ореолното всевластие,
е всяка страст космична във недрата 
на капките от реещо се щастие!
А Космосът е пълен със величия,
блести от красотата и властта им...
Какво от туй, че в себе си отричаме
страха, че сме без край....
и без начало?...
-------------------
Звездите шепнат.
Все нагоре ни е взорът...
Където са безсмъртните ни богове!
Дали поглеждат -
някакви си хора!!!
Трошици дъх под ТЯХНОТО
НЕБЕ!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??