Jul 20, 2007, 9:05 AM

Трошици дъх

  Poetry
895 0 14
През орбити на плачещи планети
се лутат звездни мигове светлик...
Летят неподозирани комети,
където всеки звук е късче стих...
Случайният рисунък на създател,
опит от ореолното всевластие,
е всяка страст космична във недрата 
на капките от реещо се щастие!
А Космосът е пълен със величия,
блести от красотата и властта им...
Какво от туй, че в себе си отричаме
страха, че сме без край....
и без начало?...
-------------------
Звездите шепнат.
Все нагоре ни е взорът...
Където са безсмъртните ни богове!
Дали поглеждат -
някакви си хора!!!
Трошици дъх под ТЯХНОТО
НЕБЕ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...