20 июл. 2007 г., 09:05

Трошици дъх 

  Поэзия
750 0 14
През орбити на плачещи планети
се лутат звездни мигове светлик...
Летят неподозирани комети,
където всеки звук е късче стих...
Случайният рисунък на създател,
опит от ореолното всевластие,
е всяка страст космична във недрата 
на капките от реещо се щастие!
А Космосът е пълен със величия,
блести от красотата и властта им...
Какво от туй, че в себе си отричаме
страха, че сме без край....
и без начало?...
-------------------
Звездите шепнат.
Все нагоре ни е взорът...
Където са безсмъртните ни богове!
Дали поглеждат -
някакви си хора!!!
Трошици дъх под ТЯХНОТО
НЕБЕ!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??