yotovava (Валентина Йотова)
2670 22613
22.01.2025 г., 11:32 ч.

Труден възел 

  Поезия » Философска
123 3 10

ТРУДЕН ВЪЗЕЛ

 

Глухарчета изпълват нощното небе

и в пазвите си кътат бъдещите изгреви.

Нагарча ли ми много тъмното без теб –

утеха ще подиря в нежните им взривове.

 

Със свределчета – скрити в крехки семенца,

скалата ще пробия, навъсената броня.

И утре – щом избухнат хиляди слънца,

ще зная, че съм жива и че ще ги догоня.

 

Далече, тъй далече – щедра светлина

в пукнатините руква и цяла ме превзема.

И само светъл разум и обичта у нас

ще стигнат да напишем Божествена поема –

 

за свят, където ти за другия си брат,

смирената вселена – жужаща пчелна пита,

и мисълта е пълна с любов и благодат.

Не знам дали си струва. Но трябва да опитам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??