Труден възел
ТРУДЕН ВЪЗЕЛ
Глухарчета изпълват нощното небе
и в пазвите си кътат бъдещите изгреви.
Нагарча ли ми много тъмното без теб –
утеха ще подиря в нежните им взривове.
Със свределчета – скрити в крехки семенца,
скалата ще пробия, навъсената броня.
И утре – щом избухнат хиляди слънца,
ще зная, че съм жива и че ще ги догоня.
Далече, тъй далече – щедра светлина
в пукнатините руква и цяла ме превзема.
И само светъл разум и обичта у нас
ще стигнат да напишем Божествена поема –
за свят, където ти за другия си брат,
смирената вселена – жужаща пчелна пита,
и мисълта е пълна с любов и благодат.
Не знам дали си струва. Но трябва да опитам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Благодаря.
