7.09.2006 г., 20:14

Трудиме се упорито ние

1.2K 0 7

 Трудиме се упорито ние

 

А началникът - “умник” голям,

ни тормози - няма срам:

и работникът  го  мрази,

че по нервите ни  лази!

 

Сутрин още от вратата

злобно си върти ръката:

- Бързо днеска работете -

чевръсти да са ви ръцете!

 

Този прави ни на луди -

как да ни тормози все се чуди,

но и ние не сме лесни -

пиеме кафе и пеем песни!

 

Трудиме се упорито ние -

една плете, друга - шие,

но си блъскаме  главата:

не достига пустата заплата!

     /под редакцията на Mojsei/ 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добър съвет,но понякога и той ги върши едниии..,но нали затова е началник.
  • Стихът е закачлив, но те съветвам да не се ядосваш на шефа.Ако няма шеф ще настъпи анархия, защото ние нямаме съзнание...Просто се постави и на неговото място.
  • Ха-ха-ха!Права си,Петинка!
    А да му го покажа...няма да рискувам,не и докато не си намеря нова работа!Благодаря на всички!Поздрави!
  • Поздрави за закачливия стих!!!
  • Често среща се тази ситуация,
    изживян "тежък" работен ден.
    Но има мигове на организация,
    ден за заплати-всеки нареден.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...