Трудна за обичане
... Обикновено такива хора не остават за дълго.
Идват,
правят те малко по-щастлив,
карат те да
Вярваш,
че красивото го има,
мечтаеш колко хубаво би могло да бъде.
Искаш светът да е твой,
отваряш ръце,
скачаш и очакваш да полетиш.
Но вятърът минава по крилете ти и се отдръпваш.
Поглеждаш надолу и започваш да се страхуваш.
Започваш да се питаш
"Ще успея ли? ", "Ще се получи ли? "
"Страх ме е,
... но много искам",
"Птиците как го правят? ",
"Не се ли страхуват?!"
"Да летят."
"А ти ще скочиш ли? ",
"Дали ще падна от много високо? "
"Ами може да опитам. "
"Страх ме е,
но ми се лети"...
"Да! "
Политам
дано все пак
някой разбере,
че не съм чак толкова
трудна
за
обичане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Венкова Всички права запазени
