Трудна за обичане
... Обикновено такива хора не остават за дълго.
Идват,
правят те малко по-щастлив,
карат те да
Вярваш,
че красивото го има,
мечтаеш колко хубаво би могло да бъде.
Искаш светът да е твой,
отваряш ръце,
скачаш и очакваш да полетиш.
Но вятърът минава по крилете ти и се отдръпваш.
Поглеждаш надолу и започваш да се страхуваш.
Започваш да се питаш
"Ще успея ли? ", "Ще се получи ли? "
"Страх ме е,
... но много искам",
"Птиците как го правят? ",
"Не се ли страхуват?!"
"Да летят."
"А ти ще скочиш ли? ",
"Дали ще падна от много високо? "
"Ами може да опитам. "
"Страх ме е,
но ми се лети"...
"Да! "
Политам
дано все пак
някой разбере,
че не съм чак толкова
трудна
за
обичане...
© Симона Венкова All rights reserved.
