Недей - трудна съм за обичане,
не се мъчи, не търси думи за вричане.
На думи отдавна спрях да вярвам
и размисли върху тях да прокарвам.
Не се напрягай, не искам и да съжаляваш,
ти не си виновен, че усет за малките неща не притежаваш.
Не умееш ти да ме обичаш - хубаво говориш,
но никак не стига ми само да го изричаш.
Аз ОБИЧАМ, когато сутрин те събудя с усмивка,
когато от нищото малък жест за тебе направя,
когато вечер те приспя със милувка
и в най-трудния миг не те изоставя.
Трудна съм - знам. Затова ти прощавам,
ала на себе си как да простя?
Колко още имам да давам
и колко бих могла да понеса?!
Огън е във мене, а във тебе тлее жар.
Дори да мине много време,
ти ще си на пепел, а аз ще съм
прераснала в пожар.
Така се движим ние с тебе,
обратни са ми твоите посоки.
Или просто аз наобратно си живея
и "малките ми нещица" са просто "калпава стока"?!
© Галина Кръстева Всички права запазени
Исках само, да прочетеш нещо, което да ти даде напътствия!