Трудно ме обичаш
Нощите. В които те обичам.
Дните, през които се изгубвам.
Болката, подтикваща да тичам.
Липсата, когато те сънувам.
Птиците, кълвящи тишината.
Впримчените в къщите си хора.
Слепота. Мижим пред светлината.
Трудно ме обичаш. От умора.
В мислите зеленото покълва.
Пия дъжд от жажда да съм мокра.
Сухи сме. И лесно запалими.
Давим се, когато стъпим в локва.
Пия дъжд от жажда да съм речна.
Искам да тека. И да пречиствам.
Искам да удавям. И да преча.
Искам само бос да ме преминеш.
Искам да съм бистра. И дълбока.
Искам да съм мътна, да съм кална.
Пия дъжд от жажда да съм водна.
Пия дъжд... в хартиена баналност.
Нощите, в които те обичам.
Дните, през които в мен е синьо.
Залезите. Миговете нищо.
Хората... Сърцата им... безименни.
Трудно ме обичаш. От умора.
Времето не стига. Бързаш нямо.
Някъде над покривите... горе
всичко е Любов. И друго няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
