Любов ли е?! Щом тупка тук, отляво,
сърцето ми по тебе щом препуска,
щом никога така не е боляло,
от липсата на топлите ти устни!
Любов ли е?! Щом пари от следите,
на погледа ти плъзгъщ се по мене,
едни очи във вените ми впити,
желание, което в мене стене...
Любов ли е?! Нима това било е?
По равно да боли и да е хубаво,
еднакво чужд , еднакво мой,
когато погледнеш ме влюбено...
Любов ли е?! Щом пак ме търсиш,
щом мойте устни само утоляват!
Любов е! И не казвай, че е късно,
една любов сърцата да спасява...
© Светла Всички права запазени