Топлите ласки, предизвикателен поглед, потайни мисли,

които с очи искам да разгадая и притая като спомен тих.

С чужди устни търсех нови хоризонти, надежди, смисли.

И новите си любови със старите неизбежно все ги мерих.

Всяка връзка е ново начало с добре познат и банален край.

Гордостта аз си лекувах с мъже, по-раними и от мен самата.

Но може ли една жена да стои сама бореща се до безкрай?

Живееш за думите „Ще си останем завинаги само двамата“.

И примиряваш се даже новата любов да те унизи и заслепи.

Преобразяваш ли се с времето или с насмешка ще го гледаш?

Но само една любов би могла тебе да те извиси и да те крепи.

За да я намериш, трябва първо в себе си дълбоко да се гледаш.

Трябва да обикнеш това, което си тук и сега ти, мило момиче.

Да се подкрепиш с мили слова, да обърнеш поглед към тебе.

Ти не си родена, за да си останеш едно незабележимо мъниче.

Любовта ти с някого може да достигне чак до синьото небе.