Тръгнах на път, но не щеш ли-беля!
Тръгнах на път, но не щеш ли-беля!
Тръгнах на път, но не щеш ли - беля!
Хлътнах в канавка и счупих колата!
Викнах:”Невольооооо!”Тя в миг долетя
и се надвеси над мен на тревата:
„Ех, че не нещастие!Ох, че беда!
Чудех се тоз път къде ще те сваря!
Тук да помогна не мога сама,
викам на помощ и мойте другари!”
Свирна Неволята. В същия час
кацнаха Ярост и Писна ми Вече.
Те изругаха съдбата на глас
и ме прегърнаха :”С теб сме, човече!”
И заскрибуца шестръкият хор.
Слушах ги...Гледах ги...Пладне превали.
Скоро разбрах, че със този отбор
и месечинка на път ще ме свари.
Тръснах глава и им махнах:”Добре!
Ха сега, всички - по живо, по здраво!”
Викнах Мерака и с голи ръце
стъпка по стъпка колата оправих.
Вече по тъмно спрях морен пред нас,
вперих очи зачервени във мрака.
Дворът, домът, щорите...Светлина!
Знаех , че някой е тук!Че ме чака!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
