Тръгвай си!
Утре си тръгвай!
Ще бъда за теб минало.
Ти ще си спомен...
Извън всякаква болка.
Няма прегради.
И малкото се е сринало.
Колко ли беше и то... колко?
Низ от лъжи,
наредени по степени.
Прах от живот,
който щеше да имаш.
Много мостове,
но всичките временни.
Само недей нищо да взимаш!
Тръгвай си утре!
Сега бих те върнала.
Без да заплача,
но ще ме видиш малка.
Ако решиш,
най-добре е по съмнало.
Ако ли не... ще ти дам запалка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
