Тръгвай си!
Утре си тръгвай!
Ще бъда за теб минало.
Ти ще си спомен...
Извън всякаква болка.
Няма прегради.
И малкото се е сринало.
Колко ли беше и то... колко?
Низ от лъжи,
наредени по степени.
Прах от живот,
който щеше да имаш.
Много мостове,
но всичките временни.
Само недей нищо да взимаш!
Тръгвай си утре!
Сега бих те върнала.
Без да заплача,
но ще ме видиш малка.
Ако решиш,
най-добре е по съмнало.
Ако ли не... ще ти дам запалка.
© Елица Стоянова All rights reserved.
