Тръгвам си. Умирам.

Сбогом ли каза или просто мълчиш.

Не разбирам, Виждам те, виждам теб,

все така силна и ранима,

плачеща и губеща надежда,

в последния миг от моя живот.

Защото си отивам.

Тръгвам си. Умирам.

И в твоите очи погълнат,

забравен и напълно обезличен,

аз намирам утеха, намразвам света и пак

любя го през две очи – твоите.

Аз мои вече нямам. Сляп съм

Тръгвам си. Умирам.

Губя се в непосилната болка,

но ти ще бъдеш силна. Бъди силна,

но плачи и страдай.

Копней и пак бягай от вечността

без да поглеждаш към мен,

защото ще видиш само себе си.

А аз си тръгвам. Умирам.

И пак щастлив съм. Но и също толкова нещастен.

Лишен от всичко, освен едно единствено.

Красивия ти поглед, в който света е на прага си,

а аз скачам и летя и нося се и пак и пак, но стига.

Аз тръгвам си. Умирам.