Тръгвам си
Тръгвам си. Умирам.
Сбогом ли каза или просто мълчиш.
Не разбирам, Виждам те, виждам теб,
все така силна и ранима,
плачеща и губеща надежда,
в последния миг от моя живот.
Защото си отивам.
Тръгвам си. Умирам.
И в твоите очи погълнат,
забравен и напълно обезличен,
аз намирам утеха, намразвам света и пак
любя го през две очи – твоите.
Аз мои вече нямам. Сляп съм
Тръгвам си. Умирам.
Губя се в непосилната болка,
но ти ще бъдеш силна. Бъди силна,
но плачи и страдай.
Копней и пак бягай от вечността
без да поглеждаш към мен,
защото ще видиш само себе си.
А аз си тръгвам. Умирам.
И пак щастлив съм. Но и също толкова нещастен.
Лишен от всичко, освен едно единствено.
Красивия ти поглед, в който света е на прага си,
а аз скачам и летя и нося се и пак и пак, но стига.
Аз тръгвам си. Умирам.
© Никола Николов All rights reserved.
