29.10.2007 г., 10:46

ТРЪГВАМ СИ...

1.2K 0 1


                                                   Тръгвам си...
                                   и този път не можеш да ме спреш...
                                   Чаках те и дни, и нощи...
                                    чаках те години...
                                    Исках те,
                                    желаех те,
                                    жадувах те,
                                    мечтаех те,
                                   сънувах те... но
                                 ти реши, че искам да съм
                                 господарка на Съдбата,
                                 а ТЯ... реши да се шегува с мен,
                                 тъй вярваща във Нея.
                                 Затова и ще й кажа:
                                 "Благодаря ти благосклонна!!"
                                 А на тебе ще прошепна: "ОБИЧАМ ТЕ... е
                                 малко да го кажа,
                                 просто дума, която лесно
                                 се изрича... а душата
                                не говори. Тя чувства...
                                Обичам те... и днес, когато тръгвам...
                                Макар и да не ме дари с оназ любов,
                                в която няма болка,
                                обещания,
                                 преструвки
                                 или чувство за вина...
                                онази, в която сбъднатият миг
                                е важен...
                                ... Аз бях готова да простя
                                но... ти просто не ме разбра...

                               ... Тръгвам...
                               и този път не можеш
                               да ме спреш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Рени !! Приятно ми е да бъда сред вас в тази топла и уютна атмосфера...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...