Тръгвам си...
и този път не можеш да ме спреш...
Чаках те и дни, и нощи...
чаках те години...
Исках те,
желаех те,
жадувах те,
мечтаех те,
сънувах те... но
ти реши, че искам да съм
господарка на Съдбата,
а ТЯ... реши да се шегува с мен,
тъй вярваща във Нея.
Затова и ще й кажа:
"Благодаря ти благосклонна!!"
А на тебе ще прошепна: "ОБИЧАМ ТЕ... е
малко да го кажа,
просто дума, която лесно
се изрича... а душата
не говори. Тя чувства...
Обичам те... и днес, когато тръгвам...
Макар и да не ме дари с оназ любов,
в която няма болка,
обещания,
преструвки
или чувство за вина...
онази, в която сбъднатият миг
е важен...
... Аз бях готова да простя
но... ти просто не ме разбра...
... Тръгвам...
и този път не можеш
да ме спреш...
© Поли Димитрова Всички права запазени