Тръгваш си
Тръгваш си
Тръгваш ли? Защо? Недей!...
Не оставяй сърцето ми да чака.
Студът обви ме и пламъкът ми тлей,
любовта изчезва, знай, във мрака.
Обърни се, погледни ме със очи,
не изчезвай, от тебе имам нужда аз.
Не тръгвай, ще умрат и моите мечти,
отдалечиш ли се във този час...
Сега разбирам, отиваш си и ти,
душата ми след тебе пак върви.
Пламъкът ти вече не гори,
изчезват в тъмнината твоите следи.
Тръгваш си! Аз няма да те спирам,
дори отвътре бавно да умирам.
Отиваш си, оставяш ме сама.
Аз как ли да забравя любовта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Кралева Всички права запазени