Тръгваш си
Тръгваш ли? Защо? Недей!...
Не оставяй сърцето ми да чака.
Студът обви ме и пламъкът ми тлей,
любовта изчезва, знай, във мрака.
Обърни се, погледни ме със очи,
не изчезвай, от тебе имам нужда аз.
Не тръгвай, ще умрат и моите мечти,
отдалечиш ли се във този час...
Сега разбирам, отиваш си и ти,
душата ми след тебе пак върви.
Пламъкът ти вече не гори,
изчезват в тъмнината твоите следи.
Тръгваш си! Аз няма да те спирам,
дори отвътре бавно да умирам.
Отиваш си, оставяш ме сама.
Аз как ли да забравя любовта?
© Роси Кралева Все права защищены