Oct 30, 2010, 10:47 PM

Тръгваш си

  Poetry
1.2K 0 0

Тръгваш си


Тръгваш ли? Защо? Недей!...

Не оставяй сърцето ми да чака.

Студът обви ме и пламъкът ми тлей,

любовта изчезва, знай, във мрака.

Обърни се, погледни ме със очи,

не изчезвай, от тебе имам нужда аз.

Не тръгвай, ще умрат и моите мечти,

отдалечиш ли се във този час...

Сега разбирам, отиваш си и ти,

душата ми след тебе пак върви.

Пламъкът ти вече не гори,

изчезват в тъмнината твоите следи.

Тръгваш си! Аз няма да те спирам,

дори отвътре бавно да умирам.

Отиваш си, оставяш ме сама.

Аз как ли да забравя любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Кралева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...