3.01.2008 г., 10:07 ч.

Тръгваш си... 

  Поезия
756 0 0
Много хора ще ме съдят за това,
но когато те погледнах, нещо стана с мен.
Сърцето мое в ритъм нов заби!
Не знам дали това е, за което си мечтаеш тайно.
Знам, че имам нужда от теб и твоята любов.
Ден и нощ бленувам пак за твоята усмивка,
за гласа ти, щом ме търсеше по телефона.
За първата и последната, единствена прегръдка...
Но кой ли би ми позволил?
Да бъда с теб мираж е!
До колко забранена е забранената любов?
Или пък малка пречка е това? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тинкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??