korsar (Мимо Николов)
526 155
10.01.2009 г., 9:30 ч.

Трън 

  Поезия
536 0 7

                 ТРЪН

 

 

Отново плетката се разплита,

закачена за крайпътния трън.

Истината гола пак е разкрита,

лъжата с тояжка почуква отвън.

 

 

Правдата с венец от златен бодил,

забрави лъжи да разплита,

че нейния връх от мързел е гнил,

че яде и пи до насита.

 

 

Остана истината с голи бодли,

тя лицемерно не може да гали

Че нейните тръни са малки и зли.

 

… Не стигат до ниско похвали.

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??