korsar (Мимо Николов)
527 155
Jan 10, 2009, 9:30 AM

Трън 

  Poetry
518 0 7

                 ТРЪН

 

 

Отново плетката се разплита,

закачена за крайпътния трън.

Истината гола пак е разкрита,

лъжата с тояжка почуква отвън.

 

 

Правдата с венец от златен бодил,

забрави лъжи да разплита,

че нейния връх от мързел е гнил,

че яде и пи до насита.

 

 

Остана истината с голи бодли,

тя лицемерно не може да гали

Че нейните тръни са малки и зли.

 

… Не стигат до ниско похвали.

© Мимо Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??