Jan 10, 2009, 9:30 AM

Трън 

  Poetry
577 0 7
ТРЪН
Отново плетката се разплита,
закачена за крайпътния трън.
Истината гола пак е разкрита,
лъжата с тояжка почуква отвън.
Правдата с венец от златен бодил,
забрави лъжи да разплита,
че нейния връх от мързел е гнил,
че яде и пи до насита.
Остана истината с голи бодли,
тя лицемерно не може да гали
Че нейните тръни са малки и зли. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??