Трън
ТРЪН
Отново плетката се разплита,
закачена за крайпътния трън.
Истината гола пак е разкрита,
лъжата с тояжка почуква отвън.
Правдата с венец от златен бодил,
забрави лъжи да разплита,
че нейния връх от мързел е гнил,
че яде и пи до насита.
Остана истината с голи бодли,
тя лицемерно не може да гали
Че нейните тръни са малки и зли.
… Не стигат до ниско похвали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
