krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
23.02.2014 г., 0:06 ч.

Тръпчиво 

  Поезия » Философска
948 0 21

Дървоядът на самотата впи зъби в тишината на стаята,
надуши хастара прокъсан на бедната ми душа...
Под пепелта на старите ласки своята вена протяга
коларският път, водещ до моето вчерашно аз...

Биберонът на спомена
                      има вкус на най-безплодното влюбване,
подлъгва и днес сладостта му и кара ме пак да греша...
Философски погледнато:
                                   каквото било - било е хубаво,
каквото не е - било е лъжа...

Сега гриза с дървояда въжетата дълги на нервите...
Прехвърлям през бента на мислите минали дни...
Било ли е хубавото?...
                                Съвсем, съвсем неуверен съм...
Живял съм просто с лъжата тръпчива и 
                                                         ми горчи...


© Красимир Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • чудесна творба!
  • И тук няма да осквернявам Поезията... ще помълча с благодарност.
    !!!
  • И пак лъжичка сладост ще намерим!
    Благодаря за поздрава, Валяк!
  • Прав си! Като пелин е ...! Поздрави за яките въжета!
  • Всеки си харесал нещичко - благодаря ви,
    Ачо! , Вальо! , Златна Латинке!
  • "Под пепелта на старите ласки своята вена протяга
    коларският път, водещ до моето вчерашно аз..."
    Хубава вечер,krchernev!
  • "Под пепелта на старите ласки своята вена протяга
    коларският път, водещ до моето вчерашно аз..."
  • Бая облаци си натрупал в душата си...
    Според мен, по-добре е да се заложи на везната: "Каквото било - било е хубаво, каквото не - лъжа е било."
    Твоя воля, господине!
    Поздравления!
  • Тя, везната, rozza, не е спряла да скърца, мхмм...
    Благодаря ти, Лина, за високата оценка!
    Светле, много е мило и съдържателно това обръщение, благодаря ти!
    Рада, изобщо просто си седиш неуверен и това е. Благодаря, че си поговорихме!
  • Аз пък си харесах–"Съвсем,съвсем неуверен съм" и вярвам, че ще разбереш защо.Защото от дистанцията на времето, след еуфорията на силните чувства/каквито и да са/,след разочарованията, след болките, просто седиш неуверен и се чудиш точно това...Хубаво ли е било,или е била красива лъжа.Не говоря за любов, а за всичко онова, което ни е изкушавало във времето.Извинявай, знаеш,че съм в повечето случаи лаконична,сега съм в подобно настроение и затова...
  • Ех, Краси... Бедни ми самотни Моряко...
    Дълбоко е чувството, гризе откъдето мине!! ...
  • Поздравления за стиха, Краси. Впечатляваща образност!
  • Заскърцала е везната и при теб.
    Харесва ми!
  • Людмиле, благодаря ти за всяка дума и най-вече за отзивчивостта да споделиш! И аз си харесвам биберона
    Роси, благодаря за добрата дума!
    Септемврийче, имаме си за какво да пишем, нали?!
    Силви, трябваше ми време да го разбера, но си напълно права!
    Доверенице, неуморно се възхищавам на умението ти да коментираш с прекрасни стихове, удоволствието е мое!
    Лили, харесала си дървояда ми - благодаря ти!
    Регина, оценката ти ме насърчава!
    Санвали, ценя мнението ти на духовно-търсещ човек!
    Кети, благодаря ти за лично-споделеното, отрезвяващо е да погледнем нещата от този ъгъл и да разберем мъдростта на думите ти!
    Ани, и това съм го разбрал, споделям мисълта ти!
    Сърдечно ви благодаря, приятели!
  • Колкото и да е труден, съвместният живот си струва, усещането да имаш до себе си другар, го познават само овдовелите, защото единствено те си дават сметка колко е ценно. А свободата и самотата са много скъпа стока!
  • Харесах философския поглед!

    Поздрав, Краси!
  • впечатляваща метафорика!
  • "каквото било - било е хубаво,
    каквото не е - било е лъжа..."

    Красивата лъжа е украшение
    на спомена за онзи тъжен бряг.
    наречен за начало на несмелите
    да скъсат пъпна връв от самота.
    Остават"Ако бях" и "Ако Можеше"
    Уви светът не се върти назад.
    На дъното на чашата с възможности
    проблясва със очи една лъжа...

    Хареса ми начина на разсъждение на лирическия!Прощавай, че прекалих
  • "Прехвърлям през бента на мислите минали дни..."
    По-добре да не поглеждаме назад и да не съжаляваме за минали неща, защото губим време да мечтаем.Поздрави за стиха, Краси!
  • Интересна образност... Получила се е замисляща, чудесна философска творба!
  • Самотата... Самотата е порочно верен, но и мразен другар. Честичко сяда на масата срещу нас, не вдига тостове, но услужливо долива чашата с питие от собствената ни горчилка. Чула нашето беззвучно, тежко "Ееех!" - идещо като направена равносметка, усетила, че свитият юмрук, събрал минали разочарования е готов да се вдигне и удари по масата, тя си тръгва, но само за да седне в самия крайчец на безсънното легло.
    Хубавото в живота ни (а то със сигурност се е случвало), когато е тътрузено през бента на мислите, стотици, хиляди дни - вече е загубило своя блясък и започваме да се питаме, дали го е имало наистина. Тогава всички неприятни моменти от миналото, та дори и най-дребните, съпътстващи ни ежедневно, започват в един глас да твърдят - "Илюзия е, илюзия е!"
    Не е илюзия, приятелю. Чудесните моменти може да не са край нас, както би ни се искало, но са живи в паметта. Само трябва от време на време да ги вадим и поизлъскваме с благодарна усмивка.
    Биберонът, използван като изразно средство, за да представи как всички ние предъвкваме загубилите вкуса си с годините спомени, ми допадна много и ме разсмя - с добър, съпричастен смях.
    Удоволствие бе за мен да прочета това стихотворение, Краси!
Предложения
: ??:??