Тръпка
Ти оставяш в мене тръпка
и те чувствам тъй близо,
а отвътре всичко ме изгаря
и само мисълта за тебе ме държи високо.
Без тебе пожарите не мога да гася
превръщат ме в огнена жарава,
но нестинарка не съм била и не мога
и гори огъня и в пепел ме превръща.
Обичан мой, ела и прегърни ме
този огън да опазим дълго.
Малко са познаващите любовен огън,
който избухва и тлее цял живот.
Една искрица го разпалва
и сгрява ни и в едно живеем.
Да! Тръпка!.... Изгаряща сърцата ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
