14.12.2009 г., 15:19

Тук

662 0 2

Бягството от недействителния свят, нашарено

с разноцветни етикети от бутилки и съдби;

криво огледало с причудливи образи на хора

и сгради, пречупени през призмата на големия

хаос; бягството към самотата на единствения

свидетел на харакирито на загниващото, пълно

с отпадъчни води море на цивилизацията -

то прави така привлекатален мегаполиса.

 

Тук звезди и поклонници, играчи или зрители,

борещи се за феърплей; гигантски опашки за

книги и зрелища, но бавноплаващи баржи по

реката, трудноподвижни спирки на градския

транспорт, олющени музеи и необитаеми къщи,

изтърбушени гръмоотводи и градски котки -

пазари за евтини дрехи и арт-бижутерия до

Н-степен разголват същинската измамност

на лицемерния многоетажен див градски бит.

 

Тук вечерта сирените надуват вой, фалшива

тревога дразни децата, многоликото чудовище

бавно убива своите герои, тук-таме зелена

тревица напомня за пасторалната далечност,

когато тревогата ражда мига на спокойствие.

Катедрален звън напомня за него - идилията,

изгубена от другия, недействителния свят -

оградена от правила вечност, която ни прави

всички нас по-лаконични и добри...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...