Тук
Бягството от недействителния свят, нашарено
с разноцветни етикети от бутилки и съдби;
криво огледало с причудливи образи на хора
и сгради, пречупени през призмата на големия
хаос; бягството към самотата на единствения
свидетел на харакирито на загниващото, пълно
с отпадъчни води море на цивилизацията -
то прави така привлекатален мегаполиса.
Тук звезди и поклонници, играчи или зрители,
борещи се за феърплей; гигантски опашки за
книги и зрелища, но бавноплаващи баржи по
реката, трудноподвижни спирки на градския
транспорт, олющени музеи и необитаеми къщи,
изтърбушени гръмоотводи и градски котки -
пазари за евтини дрехи и арт-бижутерия до
Н-степен разголват същинската измамност
на лицемерния многоетажен див градски бит.
Тук вечерта сирените надуват вой, фалшива
тревога дразни децата, многоликото чудовище
бавно убива своите герои, тук-таме зелена
тревица напомня за пасторалната далечност,
когато тревогата ражда мига на спокойствие.
Катедрален звън напомня за него - идилията,
изгубена от другия, недействителния свят -
оградена от правила вечност, която ни прави
всички нас по-лаконични и добри...
© Янко All rights reserved.
