8.02.2009 г., 21:48 ч.

Тук 

  Поезия » Любовна
806 0 15
                     И не е защото вали,
                     и не е защото заспиват
                     дъждовните улици тихи.
                     Тук времето спира следите си.

                     И не е защото мъглите
                     рисуват по мене ръцете ти.
                     Аз просто съм сън. И не питам.
                     И галя минутите спрели.

                     А някъде там - във очите ми,
                     комети изгарят душите си,
                     и не е защото боли,
                     когато от тук си отиваш.

                     А просто защото си ти.
                     И просто защото те вдишвам
                     във всеки нов полъх отминал.
                     Тук времето свързва съдбите ни.

                     Тук някога пак ще се срещнем,
                     оставили в късните залези
                     да гаснат предишни раздели.
                     Поели към изгрева. Заедно.

               
                                      
                   

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??