Тук
И не е защото вали,
и не е защото заспиват
дъждовните улици тихи.
Тук времето спира следите си.
И не е защото мъглите
рисуват по мене ръцете ти.
Аз просто съм сън. И не питам.
И галя минутите спрели.
А някъде там - във очите ми,
комети изгарят душите си,
и не е защото боли,
когато от тук си отиваш.
А просто защото си ти.
И просто защото те вдишвам
във всеки нов полъх отминал.
Тук времето свързва съдбите ни.
Тук някога пак ще се срещнем,
оставили в късните залези
да гаснат предишни раздели.
Поели към изгрева. Заедно.
и не е защото заспиват
дъждовните улици тихи.
Тук времето спира следите си.
И не е защото мъглите
рисуват по мене ръцете ти.
Аз просто съм сън. И не питам.
И галя минутите спрели.
А някъде там - във очите ми,
комети изгарят душите си,
и не е защото боли,
когато от тук си отиваш.
А просто защото си ти.
И просто защото те вдишвам
във всеки нов полъх отминал.
Тук времето свързва съдбите ни.
Тук някога пак ще се срещнем,
оставили в късните залези
да гаснат предишни раздели.
Поели към изгрева. Заедно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
