Тук и сега

Захвърлената рокля във килера

Стои си там от стари времена

Неставаща, когато я измеря

Но пазена с надеждата, една.

Минава време, роклята, не става

Стои си в гардероба и мълчи

Упрекваща ме с погледа остава

Да ми припомни хиляди мечти.

Какви надежди имах преди време,

Каква любов мечтаех, без предел

Представях си аз други хора, с мене,

И друг живот със друг красив  сюжет.

Сега съм тук и някакси съм пуста,

Щом видя тази рокля ме боли

Сърцето ми така и не допусна

Да вляза пак във своите мечти.

Невидима, нечута и безгласна,

Затворена сред свойте страхове,

Забравена, до болка, и нещастна

Във всички настоящи светове.

Погледна ли към роклята ми стара

Аз виждам сякаш моята зора

За всекиго ненужна си остава

И само спомен гаснещ, без душа.

Ядосах се на роклята от бала

Изхвърлих я и казах, че от днес

Затварям със целувка всяка рана,

започва новият сюжет!