Тук и сега
Тук и сега
Захвърлената рокля във килера
Стои си там от стари времена
Неставаща, когато я измеря
Но пазена с надеждата, една.
Минава време, роклята, не става
Стои си в гардероба и мълчи
Упрекваща ме с погледа остава
Да ми припомни хиляди мечти.
Какви надежди имах преди време,
Каква любов мечтаех, без предел
Представях си аз други хора, с мене,
И друг живот със друг красив сюжет.
Сега съм тук и някакси съм пуста,
Щом видя тази рокля ме боли
Сърцето ми така и не допусна
Да вляза пак във своите мечти.
Невидима, нечута и безгласна,
Затворена сред свойте страхове,
Забравена, до болка, и нещастна
Във всички настоящи светове.
Погледна ли към роклята ми стара
Аз виждам сякаш моята зора
За всекиго ненужна си остава
И само спомен гаснещ, без душа.
Ядосах се на роклята от бала
Изхвърлих я и казах, че от днес
Затварям със целувка всяка рана,
започва новият сюжет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
