4.10.2022 г., 13:48

„Тук и сега”

1K 2 2

Питам (за един човек):

как ли ще е в следващия век?

И когато отговора знам,

на секундата ще му го дам!

 

Че много хора все пътуват

в бъдещето и от него се вълнуват,

други в миналото пък се ровят,

да се върне искрено се молят…

 

Ала бъдещето е далече,

миналото – отлетяло вече

и единствено мигът сегашен

е наистина значим и важен!

 

Но улисани да сме като компютри,

да правим сметки, планове за утре,

пропускаме момента настоящ,

а той красив е и вълшебен… и блестящ!

 

Защото е неповторим, единствен –

сега е тук, след малко ще ни липсва!

След малко ще изчезне, ще го нямаме,

така че… нека му се наслаждаваме!

 

 

П.П. Още една частица от книгата „Цяло”, с която искам да ви напомня, че животът не е вчера или утре, а ТУК и СЕГА! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калински Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Оценявам добрите думи, наистина! Относно това, че стихотворението заслужава повече внимание – не знам дали е така, но пък знам, че за съжаление, много деструктивни неща (разврат, насилие и прочее) получават прекалено такова...
  • “ пропускаме момента настоящ,
    а той красив е и вълшебен… и блестящ!

    Защото е неповторим, единствен –
    сега е тук, след малко ще ни липсва!

    Така е…животът е тук сега, само настоящия момент е истински. Поздрав за стихотворението и за книгата.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...