4 окт. 2022 г., 13:48

„Тук и сега”

1.1K 2 2

Питам (за един човек):

как ли ще е в следващия век?

И когато отговора знам,

на секундата ще му го дам!

 

Че много хора все пътуват

в бъдещето и от него се вълнуват,

други в миналото пък се ровят,

да се върне искрено се молят…

 

Ала бъдещето е далече,

миналото – отлетяло вече

и единствено мигът сегашен

е наистина значим и важен!

 

Но улисани да сме като компютри,

да правим сметки, планове за утре,

пропускаме момента настоящ,

а той красив е и вълшебен… и блестящ!

 

Защото е неповторим, единствен –

сега е тук, след малко ще ни липсва!

След малко ще изчезне, ще го нямаме,

така че… нека му се наслаждаваме!

 

 

П.П. Още една частица от книгата „Цяло”, с която искам да ви напомня, че животът не е вчера или утре, а ТУК и СЕГА! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калински Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

  • Оценявам добрите думи, наистина! Относно това, че стихотворението заслужава повече внимание – не знам дали е така, но пък знам, че за съжаление, много деструктивни неща (разврат, насилие и прочее) получават прекалено такова...
  • “ пропускаме момента настоящ,
    а той красив е и вълшебен… и блестящ!

    Защото е неповторим, единствен –
    сега е тук, след малко ще ни липсва!

    Така е…животът е тук сега, само настоящия момент е истински. Поздрав за стихотворението и за книгата.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...