4 oct 2022, 13:48

„Тук и сега”

1.1K 2 2

Питам (за един човек):

как ли ще е в следващия век?

И когато отговора знам,

на секундата ще му го дам!

 

Че много хора все пътуват

в бъдещето и от него се вълнуват,

други в миналото пък се ровят,

да се върне искрено се молят…

 

Ала бъдещето е далече,

миналото – отлетяло вече

и единствено мигът сегашен

е наистина значим и важен!

 

Но улисани да сме като компютри,

да правим сметки, планове за утре,

пропускаме момента настоящ,

а той красив е и вълшебен… и блестящ!

 

Защото е неповторим, единствен –

сега е тук, след малко ще ни липсва!

След малко ще изчезне, ще го нямаме,

така че… нека му се наслаждаваме!

 

 

П.П. Още една частица от книгата „Цяло”, с която искам да ви напомня, че животът не е вчера или утре, а ТУК и СЕГА! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калински Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Оценявам добрите думи, наистина! Относно това, че стихотворението заслужава повече внимание – не знам дали е така, но пък знам, че за съжаление, много деструктивни неща (разврат, насилие и прочее) получават прекалено такова...
  • “ пропускаме момента настоящ,
    а той красив е и вълшебен… и блестящ!

    Защото е неповторим, единствен –
    сега е тук, след малко ще ни липсва!

    Така е…животът е тук сега, само настоящия момент е истински. Поздрав за стихотворението и за книгата.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...