Тук, под земята...
Тук, под земята..
Тук, под земята,
даже порове вече няма
и къртици
не ровят цветя в пръстта...
Само мъртвите
идват нощем в съня ми
и бушува
във вените гневно кръвта,
че душите ни -
празни, зейнали ями,
а в новините -
пак лъжи и насилие.
Следва турски
сериал на втори юни
и - вместо почит -
мълчание в безсилие.
А децата ни -
птици по земята чужда -
оставят тука
бащините си гнезда....
Но... знак
в просъница ме пробужда:
живи са още в мене
и любовта, и съвестта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Ефтимова Всички права запазени
