21.05.2015 г., 0:19  

Тук. Сега. До теб

930 0 9

Стрелкащи се от зори до зрак
импулси в мрежички от мисли.
Като експресчета. И нощем пак -
немирни, непокорни и улисани

 

във чудото, наречено Живот,
със пърхащи, сърцати радости.
Капризчета, копнежи, благодат.
И дни препълнени. С наслади.

 

Взрив на цветове. Парфюм,
излят от екзотична стъкленица
над есени, поля, морета, думи.
Зеници, шепнещи "обичам те".

 

Жалост малко. Много близост.
Почти като в измислен филм,
но всъщност, истинско и живо.
Шербет по устни на любим.

 

Ръце връз ханша на любима.
Мелодия и мистика в едно.
Безпокривно пространство. Синьо.
Бездънна нежност. И кълбо

 

греховни страсти. Утолени.
Но все разплитащи Възможност.
Една съвсем добра вселена.
С тиара от любов. И нищо повече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лъки, удоволствието е мое!
  • Цветен рисунък и много поетично майсторство!
    Удоволствие бе да прочета, Таня!
  • Статус: Чувствам се... мотивирана
    Сърдечни благодарности на всички!
  • Мелодия и мистика в едно.
    Бездънна нежност.
    И кълбо греховни страсти.
    С тиара от любов.
    И нищо повече.

    Благодаря, че прочетох!Шербетно да ти е!!!
  • Признавам, сторил бих поклон
    на това изящно стихо,
    но ще го сметнат за фасон,
    затуй му ръкопляскам тихо.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...