21 мая 2015 г., 00:19  

Тук. Сега. До теб

932 0 9

Стрелкащи се от зори до зрак
импулси в мрежички от мисли.
Като експресчета. И нощем пак -
немирни, непокорни и улисани

 

във чудото, наречено Живот,
със пърхащи, сърцати радости.
Капризчета, копнежи, благодат.
И дни препълнени. С наслади.

 

Взрив на цветове. Парфюм,
излят от екзотична стъкленица
над есени, поля, морета, думи.
Зеници, шепнещи "обичам те".

 

Жалост малко. Много близост.
Почти като в измислен филм,
но всъщност, истинско и живо.
Шербет по устни на любим.

 

Ръце връз ханша на любима.
Мелодия и мистика в едно.
Безпокривно пространство. Синьо.
Бездънна нежност. И кълбо

 

греховни страсти. Утолени.
Но все разплитащи Възможност.
Една съвсем добра вселена.
С тиара от любов. И нищо повече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лъки, удоволствието е мое!
  • Цветен рисунък и много поетично майсторство!
    Удоволствие бе да прочета, Таня!
  • Статус: Чувствам се... мотивирана
    Сърдечни благодарности на всички!
  • Мелодия и мистика в едно.
    Бездънна нежност.
    И кълбо греховни страсти.
    С тиара от любов.
    И нищо повече.

    Благодаря, че прочетох!Шербетно да ти е!!!
  • Признавам, сторил бих поклон
    на това изящно стихо,
    но ще го сметнат за фасон,
    затуй му ръкопляскам тихо.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...