Стрелкащи се от зори до зрак
импулси в мрежички от мисли.
Като експресчета. И нощем пак -
немирни, непокорни и улисани
във чудото, наречено Живот,
със пърхащи, сърцати радости.
Капризчета, копнежи, благодат.
И дни препълнени. С наслади.
Взрив на цветове. Парфюм,
излят от екзотична стъкленица
над есени, поля, морета, думи.
Зеници, шепнещи "обичам те".
Жалост малко. Много близост.
Почти като в измислен филм,
но всъщност, истинско и живо.
Шербет по устни на любим.
Ръце връз ханша на любима.
Мелодия и мистика в едно.
Безпокривно пространство. Синьо.
Бездънна нежност. И кълбо
греховни страсти. Утолени.
Но все разплитащи Възможност.
Една съвсем добра вселена.
С тиара от любов. И нищо повече.
© Таня Донова All rights reserved.