kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
12.06.2013 г., 9:24 ч.

Тук съм... 

  Поезия » Друга
701 0 5

Тук съм...

сред цветята и огромното небе.

Тук съм...

сред лозята, засадени с дядови ръце.

Тук съм...

с камъни и тухли разговарям.

 

И...

 разбирам след това,

че съм жива и съм длъжна

да целувам тази пръст,

да запаля свещ и да заплача.

 

А сълзите ми сами изписват...

 скромното - "БЛАГОДАРЯ".

 

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??