11.08.2015 г., 20:25 ч.

Тук те няма 

  Поезия
5.0 / 4
915 0 7

Натрапчиво и непрестанно вярвам,
че ти си настояще и реалност.
Без надежда скривам всяка рана,
а мъката за миг не губи давност.

 

Дали защото си ми невъзможен,
търся доказателство за радостта.
Издава ме настръхналата кожа,
опъната, износена от младостта.

 

И още се опитвам да достигна
трептяща свещ, огряваща земята.
Уж, всяка стъпка пламъка усилва,
а все по-слаба става светлината.

 

Изгубена, забравена не спирам
да търся, и сърцето, и посоката.
Не доживях да мога да избирам
лично причинителя на болката.

 

Напук на времето не те забравям,
пътувайки безкрайно много дни,
срещам само знаци “тук те няма”,
а споменът за тебе все така боли.

© Тити Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Сто години валя. Сто години останах без суша. Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай. Аз т...
  • Мечтата си сложи лилаво червило, обу си обувките жълти мечтата и нервно излъга: – Ще ида за вино, на...
  • В полунощ си отиде дъжда, сви се в облака пухкав уютно. Той побърза, дори не видя, че след него пром...

Още произведения »