Aug 11, 2015, 8:25 PM

Тук те няма 

  Poetry
962 0 7
Натрапчиво и непрестанно вярвам,
че ти си настояще и реалност.
Без надежда скривам всяка рана,
а мъката за миг не губи давност.
Дали защото си ми невъзможен,
търся доказателство за радостта.
Издава ме настръхналата кожа,
опъната, износена от младостта.
И още се опитвам да достигна
трептяща свещ, огряваща земята.
Уж, всяка стъпка пламъка усилва,
а все по-слаба става светлината. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тити All rights reserved.

Random works
: ??:??