tititi (Тити)
15 91
11 авг. 2015 г., 20:25

Тук те няма 

  Поэзия
903 0 7

Натрапчиво и непрестанно вярвам,
че ти си настояще и реалност.
Без надежда скривам всяка рана,
а мъката за миг не губи давност.

 

Дали защото си ми невъзможен,
търся доказателство за радостта.
Издава ме настръхналата кожа,
опъната, износена от младостта.

 

И още се опитвам да достигна
трептяща свещ, огряваща земята.
Уж, всяка стъпка пламъка усилва,
а все по-слаба става светлината.

 

Изгубена, забравена не спирам
да търся, и сърцето, и посоката.
Не доживях да мога да избирам
лично причинителя на болката.

 

Напук на времето не те забравям,
пътувайки безкрайно много дни,
срещам само знаци “тук те няма”,
а споменът за тебе все така боли.

© Тити Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??