Тук те няма
Натрапчиво и непрестанно вярвам,
че ти си настояще и реалност.
Без надежда скривам всяка рана,
а мъката за миг не губи давност.
Дали защото си ми невъзможен,
търся доказателство за радостта.
Издава ме настръхналата кожа,
опъната, износена от младостта.
И още се опитвам да достигна
трептяща свещ, огряваща земята.
Уж, всяка стъпка пламъка усилва,
а все по-слаба става светлината.
Изгубена, забравена не спирам
да търся, и сърцето, и посоката.
Не доживях да мога да избирам
лично причинителя на болката.
Напук на времето не те забравям,
пътувайки безкрайно много дни,
срещам само знаци “тук те няма”,
а споменът за тебе все така боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
