Колко близко и звучно е твоето име!
То ме следва навред по широкия път.
В тази бяла до болка и девствена зима
милиони снежинки срещу ми летят.
Само крачка встрани е спокойното чудо
на елхите, отрупани в приказен сняг,
но ме мамят напред коловозите лудо
и свистят колелетата в лудия бяг.
И къде и да спра, любовта ще ме стигне -
тя през цялото време пътува със мен.
Красотата наричам на твоето име,
свободата - на нашия син нероден.
© Иван Христов Всички права запазени