Колко близко и звучно е твоето име!
То ме следва навред по широкия път.
В тази бяла до болка и девствена зима
милиони снежинки срещу ми летят.
Само крачка встрани е спокойното чудо
на елхите, отрупани в приказен сняг,
но ме мамят напред коловозите лудо
и свистят колелетата в лудия бяг.
И къде и да спра, любовта ще ме стигне -
тя през цялото време пътува със мен.
Красотата наричам на твоето име,
свободата - на нашия син нероден.
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
